Аз съм всичко, което не си!
Аз съм цвете в твоята градина,
Аз съм чаканата буря в самотната пустиня,
Аз съм вятъра в горещите ти дни,
Аз съм сълзите в пресъхналите ти очи.
Аз съм усмивката на тъжното лице,
Аз съм толината в леденото ти сърце,
Аз съм светлината в зловещия ти мрак,
Аз съм доброто в озлобения ти свят.
Аз съм кръвта в безкръвните ти жили,
Аз съм надеждата в очите ти унили,
Аз съм устните, които копнееш да целуваш,
Аз съм мечтите, за които тайничко бленуваш.
Аз съм красотата в сивото ти ежедневие,
Аз съм Истината в лъжливото ти поведение.
Аз съм съня в безсънните ти нощи,
Аз съм Любовта, която те пробожда.
Аз съм клонка на изсъхналото ти дърво,
Аз съм вярата във фалшивото добро.
Аз съм нежност в наранената душа,
Аз съм въжен мост над пропастта.
Аз съм думите, от които се страхуваш,
Аз съм спасението, когато се погубваш.
Аз съм свободата зад заключената ти врата,
Аз съм тук, да ти покажа Любовта.
Аз съм жаждата, която те гори,
Аз съм водата, която ще те утоли.
Аз съм раната, от която кървиш,
Аз съм пътя, по който вървиш.
Аз съм пламък в гаснещия огън,
Аз съм „Здравей", когато казваш „Сбогом".
© Вес Жи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
На мен ми хареса много!!!!!!
-
много садизъм има в днешните девойки ... и много послушни кутрета които с радост играят отредената им роля ... не обичам такова писане ... поведение... мислене... а пък още повече и написано постно
-
Констатации на лирическата...без грам поезия,която да докосва!
-
Дойде ми малко в повече.
-
Азът не спи! Добре дошла!!
-
Много ми харесва! Поздрав!
-
"Аз съм вярата във фалшивото добро."- Много добре казано! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ти си чаканата буря в моята пустиня,
Ти си вятъра в горещите ми дни,
Ти си сълзите в пресъхналите ми очи.
Ти си усмивката на тъжното ми лице,
Ти си толината в леденото ми сърце,
Ти си светлината в зловещия ми мрак,
Ти си доброто в озлобения ми свят.
Ти си кръвта в безкръвните ми жили,
Ти си надеждата в очите ми унили,
Ти си устните, които копнея да целувам,
Ти си мечтите, за които тайничко бленувам.
Ти си красотата в сивото ми ежедневие,
Ти си Истината в лъжливото ми поведение.
Ти си съня в безсънните ми нощи,
Ти си Любовта, която ме пробожда.
Ти си клонка на изсъхналото ми дърво,
Ти си истината във фалшивото добро.
Ти си нежноста в наранената ми душа,
Ти си въжен мост над пропастта.
Ти си думите, от които се страхувам,
Ти си спасението, когато се погубвам.
Ти си свободата зад заключената ми врата,
Ти си тук, да ти покажа Любовта.
Ти си жаждата, която ме гори,
Ти си водата, която ще я утоли.
Ти си раната, от която аз кървя,
Ти си пътя, по който аз искам вървя.
Ти си пламък в гаснещия огън,
Ти си „Здравей", когато казвам „Сбогом".
ИНТЕРЕСНО НАЛИ ??????
Написано от теб,добавено от мен