Dec 10, 2008, 8:00 PM

Аз съм всичко, което не си!

  Poetry » Love
1.4K 1 8

Аз съм цвете  в твоята градина,

Аз съм  чаканата буря в самотната пустиня,

Аз съм вятъра в горещите ти дни,

Аз съм сълзите в пресъхналите ти очи.

Аз съм усмивката на тъжното лице,

Аз съм толината в леденото ти сърце,

Аз съм светлината в зловещия ти мрак,

Аз съм доброто в озлобения ти свят.

Аз съм кръвта в безкръвните ти жили,

Аз съм надеждата в очите ти унили,

Аз съм устните, които копнееш да целуваш,

Аз съм мечтите, за които тайничко бленуваш.

Аз съм красотата в сивото ти ежедневие,

Аз съм Истината в лъжливото ти поведение.

Аз съм съня в безсънните ти нощи,       

Аз съм Любовта, която те пробожда.

Аз съм клонка на изсъхналото ти дърво,

Аз съм вярата във фалшивото добро.

Аз съм нежност в наранената душа,

Аз съм въжен мост над пропастта.

Аз съм думите, от които се страхуваш,

Аз съм  спасението, когато се погубваш.

Аз съм свободата зад заключената ти врата,

Аз съм тук, да ти покажа Любовта.

Аз съм жаждата, която те гори,

Аз съм водата, която ще те утоли.

Аз съм раната, от която кървиш,

Аз съм пътя, по който вървиш.

Аз съм пламък в гаснещия огън,

Аз съм „Здравей", когато казваш „Сбогом".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вес Жи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти си цвете в моята градина,
    Ти си чаканата буря в моята пустиня,
    Ти си вятъра в горещите ми дни,
    Ти си сълзите в пресъхналите ми очи.
    Ти си усмивката на тъжното ми лице,
    Ти си толината в леденото ми сърце,
    Ти си светлината в зловещия ми мрак,
    Ти си доброто в озлобения ми свят.
    Ти си кръвта в безкръвните ми жили,
    Ти си надеждата в очите ми унили,
    Ти си устните, които копнея да целувам,
    Ти си мечтите, за които тайничко бленувам.
    Ти си красотата в сивото ми ежедневие,
    Ти си Истината в лъжливото ми поведение.
    Ти си съня в безсънните ми нощи,
    Ти си Любовта, която ме пробожда.
    Ти си клонка на изсъхналото ми дърво,
    Ти си истината във фалшивото добро.
    Ти си нежноста в наранената ми душа,
    Ти си въжен мост над пропастта.
    Ти си думите, от които се страхувам,
    Ти си спасението, когато се погубвам.
    Ти си свободата зад заключената ми врата,
    Ти си тук, да ти покажа Любовта.
    Ти си жаждата, която ме гори,
    Ти си водата, която ще я утоли.
    Ти си раната, от която аз кървя,
    Ти си пътя, по който аз искам вървя.
    Ти си пламък в гаснещия огън,
    Ти си „Здравей", когато казвам „Сбогом".

    ИНТЕРЕСНО НАЛИ ??????
    Написано от теб,добавено от мен
  • На мен ми хареса много!!!!!!
  • много садизъм има в днешните девойки ... и много послушни кутрета които с радост играят отредената им роля ... не обичам такова писане ... поведение... мислене... а пък още повече и написано постно
  • Констатации на лирическата...без грам поезия,която да докосва!
  • Дойде ми малко в повече.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...