26.04.2013 г., 23:59  

Аз така си обичам

762 0 1

И без думи, дори и без нужда,

но за мен си все още любим,

и пропуснала всяка надежда,

пак те виждам, за мене си зрим.


Разпиляла по вятъра всичко,

що ми беше утеха, уют.

Пак те сричам, дори и безгласно.

Всяка птичка отлита на юг.


Всяка обич пътека си има.

Мойта няма посока, ни път

и не зная докъде ли ще стигна,

но едва ли към теб има кът.

 



 



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " Всяка обич, пътека си има" Браво !

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...