26.04.2013 г., 23:59  

Аз така си обичам

761 0 1

И без думи, дори и без нужда,

но за мен си все още любим,

и пропуснала всяка надежда,

пак те виждам, за мене си зрим.


Разпиляла по вятъра всичко,

що ми беше утеха, уют.

Пак те сричам, дори и безгласно.

Всяка птичка отлита на юг.


Всяка обич пътека си има.

Мойта няма посока, ни път

и не зная докъде ли ще стигна,

но едва ли към теб има кът.

 



 



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " Всяка обич, пътека си има" Браво !

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...