16.11.2006 г., 0:08

аз те гледам

1.1K 0 1
Седиш в твоята стая,
огряна от хорски мироглед
а аз гледам те отдолу
и цитирам се,
както давам обет.
Чашата стои на масата
сама,а в нея лъхти
спомен от 64-та.
Разхождаш се из своята
кутия нацапана с тапети
и изчиташ множество
чуждоземни поети,
а аз си седя отдолу
и те гледам в транс.
В моята глава свири
оркестърът на
милионите думи
изречени с нежен тон,
и само понякога
изниква някой
баритон,
за да влее баланс
в хармоничният хаос
на целият свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...