Седиш в твоята стая,
огряна от хорски мироглед
а аз гледам те отдолу
и цитирам се,
както давам обет.
Чашата стои на масата
сама,а в нея лъхти
спомен от 64-та.
Разхождаш се из своята
кутия нацапана с тапети
и изчиташ множество
чуждоземни поети,
а аз си седя отдолу
и те гледам в транс.
В моята глава свири
оркестърът на
милионите думи
изречени с нежен тон,
и само понякога
изниква някой
баритон,
за да влее баланс
в хармоничният хаос
на целият свят.