Аз угасих луната
Бавно гася луната
в пепелник-мухоловка,
а една непозната
ми донесе призовка,
че ще бъда свидетел
аз на Страшния съд,
и света ще е пепел,
пепел ще е светът.
*****
В мойта чаша тъгата
е намерила дом,
аз съм дим сред мъглата,
развален телефон,
и набират ме само
по погрешка, случайно,
все е то неразбрано
в мен сърцето омайно.
И говоря си с гарвани
(те поне ме разбират...)
гледам новите варвари,
как доброто убиват.
Търся пътя към другите,
но ме спират ченгета
и ме водят при лудите
(симпатични момчета)
диагнози ми дават,
и венозни инжекции,
в маймунарник ме слагат,
и изнасят ми лекции.
После пак съм навън
(но с дискретен надзор...)
давя се във огън
и ме хранят със тор...
Този град е отчаян,
а във него живея.
Е, квартала е краен
и почива в неделя...
*****
А една непозната
ме избра за свидел -
Аз угасих луната,
но светът ще е пепел,
че друг гаси... земята...
30.07.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
