26.01.2010 г., 10:32 ч.

Аз винаги съм прав! 

  Поезия » Гражданска
1445 0 3

Аз винаги съм прав!

Посветено с искрени, добри пожелания на всички "тарикати".


                                     "Не ми говори, бе! О! Я се разкарай! Смотаняк!"

Аз винаги съм прав! Така е!
Аз винаги съм прав! Туй то!
Какво ти мислиш, аз нехая.
За мен това е все едно.

Такъв съм си. Какво да правя?
Не ме поглеждай тъй смутен.
Е! Хайде пък да си призная:
Та аз дори съм прав роден.

Не бъркам никога и в нищо.
Та аз не мога! Никога!
Недей говори ми излишно.
Не ми е нужно туй сега.

Та ако сбъркам, ще ме съдят,
ще се присмиват, ще ръмжат.
А аз не мога да допусна
със мен така да се държат.

Че аз ако призная грешка...
къде ще стигна след това?
Нали ще гледат със насмешка
на моята умна глава.

Моите цели са огромни!
Аз имам цели епохални!
А вий сте дребни, смешни гноми.
И май че сте доста нахални.

Пари, жени, коли и слава,
и власт, и все таквиз неща.
За тях мечтая до забрава
и все така ще се държа.

Излъгал съм? Е, страшно нещо!
Скатал съм се? Не е беда.
На мен нали добре ми беше?
Затуй постъпих аз така.

Какво като си ти прецакан?
Какво, че тежко ти било?
Не ми се идваше на работа.
И пазих цял ден аз легло.

Услуги аз не връщам! Соори!
Не се прецаквай да помагаш!!!
И с теб не ми се май говори...
С балък не ми се занимава.

Аз никога не прекалявам
и не съм никак несериозен.
И винаги се оправдавам.
Затуй за мене всичко може!

Как? Много често "аз" използвам?
Съвсем логично е това.
С теб ли да се затормозявам?
За теб да мисля?! Да бе, да!

Ти казваш: "Заблуден си, друже!
И други има на света!"
Е... може! Ако си ми нужен,
и с теб ще се сприятеля.

Приятели аз имам много.
Приятел истински съм аз!
Ако изпаднат в изнемога,
не, ще изчезна аз завчас.

Ще ги подкрепям страшно много!
Със думи, с мисли и... до там.
Делата са за мои сгоди.
За туй се чувствам оправдан.

Аз? Егоист? Недей така, де!
Ами обида е това.
Че път пробивам си навсякъде,
когато се така държа.

"Ей на! Момче амбициозно!"
си казват хората за мен.
На добродушието помпозно
не ще да падна аз във плен.

Съчувствието е за балъците.
Е, аз не ща да съм от тях.
Та тях ги яздят непрекъснато!
Съчувствието за мен е прах.

Ти казваш, че ще се променям,
защото днес съм млад и див?
Добре де... мисля си понякога,
че може да съм малко крив...

© Дур Даг Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ааа, то криво дърво не се изправя, та този ли "експонат"!
    Позната картинка!
    Подобни на този - дал Бог!
  • lajner не знам дали те разбрах правилно. Но:
    Не ще съм приличен
    за един "отличен",
    а ще съм приличен
    щото съм типичен
    сладък добродушко,
    готин веселушко.

    bori1478 дано не бъркаме лирическия герой с мен. Откровени са присмехът ми и надеждата в последния куплет.
    Благодаря ви за доброто отношение!
  • Поне си откровен
Предложения
: ??:??