2.10.2010 г., 22:41

Аз знам

1.2K 0 2

Боли, когото ме погледнеш,

боли, когато ми говориш,

боли, защото те обичам.

 

Не вярваш на сълзите ми,

не вярваш в думите ми,

не вярваш в любовта ми.

 

И пак започвам да събирам

парченца от сърцето си,

и пак започвам да очаквам

надеждата в душата си.

 

И искам сълзите да спрат,

да махна болката голяма

и искам времето да спре,

защото знам -

сърцето ми го няма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...