Аз знам... ще ме спасиш от есента
Душата ми избухва
на хиляди парчета във пространството...
Но ти не се страхуваш.
Събираш ги.
Във теб ме приютяваш
и аз съм като слънчев лъч -
със светлина обливам те,
дори в очите ми да има
дъжд...
Обичам те
със цялата любов на сетивата си...
И знам, че ще запазиш
в сърцето си,
обречено на мен,
от всички камъчета щастие...
... сълзи...
усмивки и любовни пламъци,
защото сме се слели във едно.
И всичките парчета във пространството
от моята душа –
неуловимата... сега са твои,
като всичко друго...
Аз знам... ще ме спасиш
от есента....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
