Аз знам... ще ме спасиш от есента

Poetry

1.8K 0 21

Душата ми избухва

на хиляди парчета във пространството...

Но ти не се страхуваш.

Събираш ги.

Във теб ме приютяваш

и аз съм като слънчев лъч -

със светлина обливам те,

дори в очите ми да има

дъжд...

Обичам те

със цялата любов на сетивата си...

И знам, че ще запазиш

в сърцето си,

обречено на мен,

от всички камъчета щастие...

... сълзи...

усмивки и любовни пламъци,

защото сме се слели във едно.

И всичките парчета във пространството

от моята душа –

неуловимата... сега са твои,

като всичко друго...

Аз знам... ще ме спасиш

от есента....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Макар че притежавам част от тебе:
поне парче от твоята душа,
се чувствам див и млад и тъй потребен,
додето аз внезапно не реша:

да те открадна точно тази есен
сред вятъра и дъжд неукротим
и твоя стих, и твойта нежна песен
на всяка обич да пребъдат в химн!

2009-09-30T02:11:12+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Зареждащ стих!

2009-09-29T23:34:39+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

И всичките парчета във пространството
от моята душа –
неуловимата... сега са твои,
като всичко друго...

2009-09-29T22:53:15+03:00
anahid (Анахид Чальовска)

Мека, ефирна красота, любов и нежност, всичко, което му трябва на един стих да ти влезе под кожата!

2009-09-27T20:53:27+03:00
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Дано те спаси!!! Поздрави

2009-09-27T20:48:06+03:00