Аз зная...
Аз зная,
слънцето ти виждаш в мен,
което озарява тъжните лица
в града - пуст, сякаш разрушен,
във който хора със сълзи живеят.
Аз зная,
виждаш в мен деня,
когато мрак се спусне над полята
и отнесе със себе си нашите мечти.
Аз зная,
пламъка на любовта съзираш в мен,
когато пепел ме обгръща нежно
и скрива спомени с аромата на цветя.
Аз зная,
че снежинките - плавно спускащи се
върху твоите коси,
са като ласката на моята ръка - мека,
като белоснежна перелина.
Аз зная...
И Ти май го знаеш...
слънцето ти виждаш в мен,
което озарява тъжните лица
в града - пуст, сякаш разрушен,
във който хора със сълзи живеят.
Аз зная,
виждаш в мен деня,
когато мрак се спусне над полята
и отнесе със себе си нашите мечти.
Аз зная,
пламъка на любовта съзираш в мен,
когато пепел ме обгръща нежно
и скрива спомени с аромата на цветя.
Аз зная,
че снежинките - плавно спускащи се
върху твоите коси,
са като ласката на моята ръка - мека,
като белоснежна перелина.
Аз зная...
И Ти май го знаеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зузка Всички права запазени
