Аз зная силата на думите
Поискаш ли, можеш да ме нараниш,
пълни са душите ни със злоба,
а и ти от болка на света крещиш,
да забравиш своята тегоба.
Ти можеш да просъскаш змийски,
после нежен да си, даже да си мил,
в душите ни Пилат Понтийски,
сякаш от отвъдното се е вселил.
Аз зная силата на думите,
те понякога са по сладки от мед,
но също и като куршумите,
нараняват и след рикошет!
Дали съм лош или добър човек,
не искам хорската присъда,
нали ме гали нежния ветрец,
нали съм жива и пак ще бъда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
