29.04.2010 г., 21:12

B ръцете на смъртта

959 0 0

Стоя в стаята сама,
слушам тъжна музика отново.
Бъркаш в мойте рани с пълни шепи,
дано така е по-добре.
Наранявана съм била
през целия свой съзнателен живот.
Но ето, че един миг дойде,
когато ще ме предадеш и ти.
Вярно било, че животът е такъв -
пада някой и започваш ти да риташ -
поваляш го с удари,
надяваш се бавно да умре.
Разчиташ на това да страда много,
да го заболи така, както никога преди.
После играта продължава,
ти отричаш с просто оправдание:
Откъде си можел да узнаеш
къде рани ще се появят.
Но си нямаш и идея какво е вътре в мен.
Не можеш да преброиш раните по моята душа,
а само при мисълта за теб
се появяват нови две,
на мястото на старата една.
Никой не би могъл да изпита тази болка.
Не казвай, че разбираш ме отлично -
не ме познаваш толкова добре.
Харесва ти да нараняваш,
но пищя от болка сама
в една огромна, празна стая
и ехото ми с писъци отвръща.
Казваш, че преструвам се,
но не си тук - до мен,
за да чуеш как всяка нощ
с писъци пронизвам тишината.
Караш ме да мисля, че ти пука,
но и двамата знаем, че не е така.
Искаш да играеш в двойната игра,
добре, но продължаваш сам.
Предполагам, че това искаше да чуеш...
Отказвам се от живота си,
щом толкова го искаш, твой е.
Предавам го в ръцете на смъртта.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...