prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
Apr 29, 2010, 9:12 PM

B ръцете на смъртта 

  Poetry » Love
776 0 0
Стоя в стаята сама,
слушам тъжна музика отново.
Бъркаш в мойте рани с пълни шепи,
дано така е по-добре.
Наранявана съм била
през целия свой съзнателен живот.
Но ето, че един миг дойде,
когато ще ме предадеш и ти.
Вярно било, че животът е такъв -
пада някой и започваш ти да риташ -
поваляш го с удари,
надяваш се бавно да умре. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Привидение Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??