Ти я чакаш,
а тя не идва
и когато дойде,
сякаш те е
изпепелила.
Впива дланите
си в теб,
с дъха си
нежен те обгръща.
Тук е, в теб, и ти си
в нея,
като лятно утро
топла и сияйна.
Устните ти търси
в светлата стая.
Беше тук,
дошла при теб,
чуваше гласа ù
как ти шепне.
Нощта я взе, денят се
връща.
Чакаш я,
а тя не идва.
© Александра Ангелова Всички права запазени