Sep 1, 2010, 10:56 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 0

Ти я чакаш,

а тя не идва

и когато дойде,

сякаш те  е

изпепелила.

Впива дланите
си в теб,

с дъха си

нежен те обгръща.

Тук е, в теб, и ти си

в нея,

като лятно утро

топла и сияйна.

Устните ти търси

в светлата стая.

Беше тук,

дошла при теб,

чуваше гласа ù

как ти шепне.

Нощта я взе, денят се

връща.

Чакаш я,

а тя не идва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...