D_Atanasova (Диана Атанасова)
19 255
24.01.2008 г., 14:45 ч.  

* * * 

  Поезия » Философска
1204 0 3



Тъга ли е това, което

и нощите и дните ми разяжда

със неуспелите надежди,

с илюзиите жадни, неудачни?

Без край ли е това, което

убива ме при всяко поражение,

а после със замах ме вдига

до следния ми неуспех

за да ме тласне и след него

по пътя ми далечен чужд

на бляскави и шумни магистрали,

от истината само

скромно осветен?

© Диана Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • ...защото болката върви ръка за ръка с живота...
    хубав стих! с обич, Диана.
  • Защо всяка болка не е стих,
    а всеки стих - куршум
    в слепоочието на равнодушието?
    Диана, накара ме да се замисля ... А това е смисълът на изкуството - да отвори сърцата и душите ни . Прегръщам те с благодарност !
Предложения
: ??:??