* * *
Тъга ли е това, което
и нощите и дните ми разяжда
със неуспелите надежди,
с илюзиите жадни, неудачни?
Без край ли е това, което
убива ме при всяко поражение,
а после със замах ме вдига
до следния ми неуспех
за да ме тласне и след него
по пътя ми далечен чужд
на бляскави и шумни магистрали,
от истината само
скромно осветен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Атанасова Всички права запазени
