* * *

Jan 24, 2008, 2:45 PM 2014-05-08T18:08:12+03:00

Poetry » Phylosophy

1202 0 3

Тъга ли е това, което

и нощите и дните ми разяжда

със неуспелите надежди,

с илюзиите жадни, неудачни?

Без край ли е това, което

убива ме при всяко поражение,

а после със замах ме вдига

до следния ми неуспех

за да ме тласне и след него

по пътя ми далечен чужд

на бляскави и шумни магистрали,

от истината само

скромно осветен?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

D_Atanasova (Диана Атанасова)

2009-03-14T19:35:07+02:00

Благодаря ви!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-24T15:46:57+02:00

...защото болката върви ръка за ръка с живота...
хубав стих! с обич, Диана.
Ена (Елена Гоцева)

2008-01-24T14:57:29+02:00

Защо всяка болка не е стих,
а всеки стих - куршум
в слепоочието на равнодушието?
Диана, накара ме да се замисля ... А това е смисълът на изкуството - да отвори сърцата и душите ни . Прегръщам те с благодарност !

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works