5.02.2011 г., 16:12 ч.

?!? 

  Поезия » Философска
598 0 2

 

Ако в името на Бог изтръгваш сърца и забиваш кинжали...

Ако имаш мазоли от нож по дланта, преследвайки уж светли идеали...

 

Ако губиш дни в мисли и терзания да пресмяташ греховете си,

докато наяве забравяш да прибавяш добро в часовете си...

 

Ако долавяш шепота на своето съзнание,

а си оглушал за крясъка на близкото страдание...

 

Ако макар с красиви намерения и думи благи,

оплиташ душите с въжета от стомана по-здрави...

 

Ако в себе си се обричаш да служиш на Него,

а не смееш открито да издигнеш своето Верую...

 

Ако животът ти е скромен и обикновен,

но в дните си доброволно от нищо не си бил лишен...

 

Нима такава вяра е различна от на неверника безбожността!?

Тогава едва ли има смисъл Дявола в мен с Бог да сменя...

© Дарена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колкото хора, толкова богове
    За едни Смисъл, за други Битие...
    Бог с Бог не си приличат...
    Двама на Един да служат, пак различно го почитат...
  • Бог не е виновен за нашите грешки,
    за нашите терзания, за нещата човешки,
    ние се оплитаме сами във въжетата,
    сами си градим битиетата.
Предложения
: ??:??