22.04.2008 г., 1:23

* * *

870 0 1
                   Ангел бял с големи крила се доближи до мен!
                         И представих си живота без болка!
                                    Живот без лъжи!
        Дяволче едно с рога застана от другата ми страна!
                          Потупа ме по рамото и ми каза:
                "Ако ги нямаше, животът ти ще бъде безмислен"
                       Тогава ангелчето застана пред мен,
    в шепите си държеше разкървавено туптящо сърце и ми каза:
                    "То може би тупти за теб, дари и ти своето"
                Дяволът леко бутна ангела и ми прошепна на ухото:
    "По-добре остани сама, винаги ще си наранявана и изиграна"
                        Ядосан, ангелът се качи на върха на едно дърво,
                                   разпери големите си бели крила,
                         литна и докосна слънцето. Тогава се провикна:
              "Всичко е  възможно, ако го искаш силно и си готов на всичко,
                                               за да го постигнеш"
             В този момент дяволът бутна ангела на земята, казвайки:
                "И трябва да отместиш препятствията, каквито и да са те"!!!

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...