Хубави думи ми редиш,
така както си стоиш.
Надявам се отчасти
те да са прекрасни.
Защо ли с мен се хвана,
с какво накарах те така -
да замечтае твоята глава.
Ти красива си и оправна,
а аз непоправим.
Карам те да страдаш,
сякаш не знам де попадаш.
В знак на обич и признателност, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация