Хубави думи ми редиш,

така както си стоиш.

Надявам се отчасти

те да са прекрасни.

Защо ли с мен се хвана,

с какво накарах те така -

да замечтае твоята глава.

Ти красива си и оправна,

а аз непоправим.

Карам те да страдаш,

сякаш не знам де попадаш.

В знак на обич и признателност,

искам да си моя притежателност.

Но твоя поглед закачлив

ме прави доста предпазлив.

Не виждам смисъл в това -

с никой нищо не деля.

Въпреки това ме караш

да чувствам топлина.

Ти с всички си добра,

аз неспособен съм в това.

И аз измъчвам се... не само ти,

но това е живота ми... уви.

Такъв направил ме - жесток,

не искам аз за теб да съм порок.

Просто с две думи ще ти кажа -

Обичам те!

Такава ми е обичтта -

да страда сродната душа.

Но вярвай ми и след това кажи,

че обичаш ме и ти.