14.02.2018 г., 0:59

Баба Марта

508 1 7

Тя е стара, много стара, 

със загар на пролет,

ще я засечеш –

броди из страната пеш. 

 

Тя е весела, засмяна, 

с две кончета в ръката-

бяло и червено, 

кичи вред децата. 

 

Пижо, Пенда – кой ги не познава! 

 

Като всяка стара баба

често се и разлютява. 

Хвърля преспи сняг, 

беснее. Няма аналог. 

 

В света не я познават, 

а в България я тачат. 

Всеки обича и прощава

характера ѝ чудноват. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...