Тя е стара, много стара,
със загар на пролет,
ще я засечеш –
броди из страната пеш.
Тя е весела, засмяна,
с две кончета в ръката-
бяло и червено,
кичи вред децата.
Пижо, Пенда – кой ги не познава!
Като всяка стара баба
често се и разлютява.
Хвърля преспи сняг,
беснее. Няма аналог.
В света не я познават,
а в България я тачат.
Всеки обича и прощава
характера ѝ чудноват.
© Василка Ябанджиева Все права защищены