Тя е стара, много стара,
със загар на пролет,
ще я засечеш –
броди из страната пеш.
Тя е весела, засмяна,
с две кончета в ръката-
бяло и червено,
кичи вред децата.
Пижо, Пенда – кой ги не познава!
Като всяка стара баба
често се и разлютява.
Хвърля преспи сняг,
беснее. Няма аналог.
В света не я познават,
а в България я тачат.
Всеки обича и прощава
характера ѝ чудноват.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах! Поздрави!