Тя е стара, много стара,
със загар на пролет,
ще я засечеш –
броди из страната пеш.
Тя е весела, засмяна,
с две кончета в ръката-
бяло и червено,
кичи вред децата.
Пижо, Пенда – кой ги не познава!
Като всяка стара баба
често се и разлютява.
Хвърля преспи сняг,
беснее. Няма аналог.
В света не я познават,
а в България я тачат.
Всеки обича и прощава
характера ѝ чудноват.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Харесах! Поздрави!