toxin (Таня Донова)
357 4101
15.03.2018 г., 9:46 ч.  

Баба ми казваше... 

  Поезия
865 7 16

Никога, никога не замръквай,
където е спало злото!

То, досущ като хрътката,

надушва новите гости.

И дори да не може видимо

да наръфа душата ти,

пак ще остави зримите

свои следи от нахапване.

 

Никога, никога не загърбвай

ни ръката, дето подава

празна ясла, да я напълниш

с част от твоята радост,

ни която дарява щедрост,

доброволно, с благословение,

та с подновена увереност,

целувайки я, да се съвземеш.

 

Никога, никога не заплитай

в бялата прежда черна!

Щом ушиеш чеиза си,

да е за сватба, не погребение.

Инак малките черни нишки

ще боядисат и светлото,

после, все да почистваш,

ще избиват петна бедност.

 

Никога, никога не забравяй,

държащия с тебе кръста

Уязвимост и Слабост;

че гнездото си щъркелът

напролет с потракване буди.

Суетата заравяй далече!

Всеки по братолюбие,
не по дрехи ще те посреща.

 

Недей залинява в чувствата!

Сърцето, като кошута,

е плашливо и случва се

да го пронижат "неуките" -
в недоверие, болка

то съвсем да заглъхне.
Любовта в теб говори ли,
никога, никога не замлъквай!

 



 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасни послания! Много ми хареса!
  • Цялото ми хареса, но особено първата строфа... Там, мисля, е събрана цялата философия - да не се замръква, "където е спало злото!" .
  • Гавраиле, всяко нещо си има своите предимства
    Влади!
    Благодаря ви!
  • Ех,колко мъдра баба си имала.Разправят че и мъдростта се предавала през поколение.Гледам и се възхищавам.Вярно е!
    А моята беше само врачка.Будувам и не си затварям очите.Затворя ли ги на другия ден трябва да се развеждам.
    С ментален поздрав!
  • Пепи, Лидия, радвам се да ви видя!
  • И тези, и още истини и аз ги нося в паметта си, и съм благодарна и на баба си, и на майка си. Хубаво е, че ни ги напомняш по твоя хубав начин.
  • Някога са живяли по-мъдро и повече са се вслушвали в народните поверия и мъдрости...Казали са : "Не питай старило, а питай патило!"...И аз много неща съм научила от моите баби, че и дядовци, въпреки че много от тях не разбирах, но с времето ми станаха ясни. Много добре си претворила в стих тези съвети, Таня!
  • Добре!
  • Малеее, как ме стресна! Пу, пу, пу!
    Сега, ти съзнаваш ли дълбоката женска прелюбопитна същност? Особено към мъжките "чудесии". Съзнаваш я, и още как, ама като си рекъл да ме мъчиш, мъчи ме!
  • А на мен пък дядо какви чудесии ми е разказвал... Ама не мога да го пресъздам като теб.
  • Мерси, Мерси!
  • Ехаа! Вплетени в няколко думи,толкова силни истини.
  • уникален е -сега ще си го копирам и наистина ще им го прочета!
  • Райне! Това ми е "сутрешното кафе". Хрумна ми, докато си посърбвах дозата разсънване.
    Благодаря ти, мила!
  • Страхотен стих...прочетох го и ми се прииска да го прочета и на децата си!
Предложения
: ??:??