Баба ми казваше...
Никога, никога не замръквай,
където е спало злото!
То, досущ като хрътката,
надушва новите гости.
И дори да не може видимо
да наръфа душата ти,
пак ще остави зримите
свои следи от нахапване.
Никога, никога не загърбвай
ни ръката, дето подава
празна ясла, да я напълниш
с част от твоята радост,
ни която дарява щедрост,
доброволно, с благословение,
та с подновена увереност,
целувайки я, да се съвземеш.
Никога, никога не заплитай
в бялата прежда черна!
Щом ушиеш чеиза си,
да е за сватба, не погребение.
Инак малките черни нишки
ще боядисат и светлото,
после, все да почистваш,
ще избиват петна бедност.
Никога, никога не забравяй,
държащия с тебе кръста
Уязвимост и Слабост;
че гнездото си щъркелът
напролет с потракване буди.
Суетата заравяй далече!
Всеки по братолюбие,
не по дрехи ще те посреща.
Недей залинява в чувствата!
Сърцето, като кошута,
е плашливо и случва се
да го пронижат "неуките" -
в недоверие, болка
то съвсем да заглъхне.
Любовта в теб говори ли,
никога, никога не замлъквай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
