Балада без припев
Клишета от сивите делници
припяваха с немощен глас
на същите мисли отшелници
дежурни във късния час.
Какво да ги правя тез клетници
протягащи гладно ръка
душата ми взели за мелница,
а аз пък да нямам троха?
Но ето, внимателна муза
реши че това е без чар
и два, три куплета охлузени
стъкмих даже с мъничко жар.
А припев къде да намеря
че музата вече заспа,
с китара да чака в неделя
на делника сив песнта?
Така и посрещах зората
с перото си сухо в ръка,
на зимната утрин в мъглата
без припев по-нов е света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Генова Всички права запазени
