8.01.2019 г., 2:55 ч.

Балада без припев ​ 

  Поезия
821 1 13

Клишета от сивите делници

припяваха с немощен глас

на същите мисли отшелници

дежурни във късния час.

Какво да ги правя тез клетници

протягащи гладно ръка

душата ми взели за мелница,

а аз пък да нямам троха?

Но ето, внимателна муза

реши че това е без чар

и два, три куплета охлузени

стъкмих даже с мъничко жар.

А припев къде да намеря

че музата вече заспа,

с китара да чака в неделя

на делника сив песнта?

Така и посрещах зората

с перото си сухо в ръка,

на зимната утрин в мъглата

без припев по-нов е света.

© Диди Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??