" За дявола изпей ми нещо! "
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата
" Наздраве" бълва - транс с отмах
изпълва сто глави. Благата
по ваша воля за тях.
Нали, боляри!!! - " Ха- ха - хах... "
" За дявола попей ми още! "
владетелят ми заповяда.
О, той отново е на гости,
безкрай харесва му в палата
и планове крои, пресмята.
От Бога няма срам, ни страх.
Не се насища, че парàта
увлича до безумен грях.
Нали, боляри!!! " Ха- ха - хах.. "
" За дявола ти пей без мяра! "
владетелят ми заповяда.
О, той е нагъл, няма вяра,
душата му се гърчи в ада.
Небе, земята и водата,
и въздухът като стомах
поглъща изродът - недрата
на лицемерие съзрях.
Нали, боляри!!! " Ха- ха - хах... "
" За дявола не спирай, пей! "
владетелят ми заповяда.
О, той е хищен, див злодей
и роби мъчи без пощада.
За мъст, за слава, за награда
войни ще води все до крах.
Кълне се в Библията свята,
по- чист изглежда от монах.
Нали, боляри!!! " Ха- ха - хах... "
" За дявола дай още малко! "
владетелят ми заповяда.
О, той понякога тъй жалко
в краката е на сатаната.
Целува му неща с устата
на вещица суетна, ах!
За власт разтваря си краката.
Не чувам аз болярски смях,
а само Царя - " Ха- ха - хах... "
© Асенчо Грудев Всички права запазени