БАЛАДА ЗА ГОЛЕМИЯ ПОЕТ

                                   (в памет на Златан Данев)

Големият поет

не пише

протяжни блудкави поеми –

стихът му

вдишва

и издишва

на честотите на Вселената.

Сърцатите му думи

сриват

зазидан страх и раболепие,

дъха стаяват

и измиват

лика на ери и столетия.

Поетът-патриот разгръща

Историята

в слaвни химни

и, ред по ред

споява късчета

димящи

в обгоряло минало.

Дълбоки пластове разравя

на дни размирни и бунтовни

и с панорамна величавост

възпява подвизи чутовни.

Призваният поет не пасва

на никой моден стил

банален –

той е самотник неподвластен,

неподражаем,

уникален.

В куплети пестеливо

строги

хуманност щедра проповядва

и с кавалерство старомодно

романтика ни изповядва.

Поетът-съзерцател 

вплита

Природата витална       

в песни –

пулсират в тях

с нестроен ритъм

на Бог творенията чудесни:

дъхтят цветя,

флиртуват птици,

стада от облаци се гонят,

луна бленува,

а горите

се преобличат всяка пролет.

Не се огъват меко римите

на гения с душа свободна,

не е конвейрно продуктивен,

не коленичи в поза робска.

С мощта на дух космополитен

съдби и царства прекроява

и лее

слово монолитно

в кофража на безсмъртна слава.

Поетът–рицар не печели

турнири

с театрални вопли,

а врязва се в сърца

примрели

с дискретни и правдиви строфи...