Недей да тръгваш в тоя късен стих. И в тоя ранен ти не заминавай. Ако заминеш - дай ми знак, че някога отново ще се върнеш... А все ще помня твоите очи, ръцете и косите разпилени. О, колко глухо твоят глас звучи. И... думите, отправени към мене.
Не искам, но си тръгвам - не остава време. Последното сбогуване е дълго. Така и не научих в теб да се прощавам със мечтите. Ще се завръщам, може би във мислите, където ще присядам тиха. Капчуково ще пея във очите ти, шептейки нежно името ти. В стихове... 2 Залива те студеният покров от светлина... (Знам. Това е влакът.) И опустявам с късния перон. Пространството край мене се смалява. Вагоните отронват късен стон. Душата ми скръбта изпепелява. Умирам сякаш. Ходом. В нечий сън. А светлината бавно се промъква. Във утрото на този сън. Във утрото навярно ще замръкна.
Размива здрачът твоите черти... Посоките се блъскат лудо. В очите ми от сляпост болката крещи. С пресипнал глас отекват мислите. Навярно някога ще зазори и в нас зората на надеждата. Със този сън, сред който ти и аз във светлина ще преродим мечтата си. Нима сме окъснели за любов, когато за безлюбие е рано. Завръщай се в мечтите ми. Бъди! Аз твоите отдавна обитавам...
--------------------- Недей да тръгваш с тоя нощен влак.. И с тоя дневен, моля те, не тръгвай! Но ти си тръгваш и това е знак, че никога при теб не ще се върна...
Пренесохте ме на едно прекрасно място,
където царуват прекрасни сънища и утрото попива сълзите им, споделеност до болка, но окъсняла...
Става ми любимо и това ваше творение!Поздрави и за двама ви и много прегръдки!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.