Балада за наемника

Балада за наемника

Сигнал на тръба разцепва тишината в зори.

Носен от хладния есенен вятър, в планината ехти.

Лагерът в миг оживява, тропот на много крака.

Сънени мъже се строяват, опират за равнис

 един в друг ръка.

Млади и смели, с красиви и стройни тела.

Те са просто наемници, воюващи в чужда страна.

Бърза загрявка и физзарядка, слънцето от ново изгря.

Новият ден за някои от тях ще е кратък.

Ще посрещнат смъртта.

Верни и честни, горди, но бедни, бягащи от нищета -

за пари са избрали занаята война.

Кратка почивка, отново са в строя, с нова задача са те.

Трябва да прочистят от бандити някакво малко селце.

Лейтенантът уверено води бойния строй, настъпват готови

за истински бой. Страх и тревога душите обземат.

Надделява волята мъжка живота си в своите ръце те

поемат.

Часови на врага дозорът видял е, към него изпращат боец,

Като сянка в гората пълзял е, на живота му слага конец.

Преряза гърлото с ножа, проля кръвта на врага.

Но и той бе човек - със собствени  възгледи,

син, брат и баща.

Тихо напредват в гората, носещи се като мъгла,

бързо и незабелязано наближават целта.

Внезапна атака, безпогрешна стрелба.

Безмилостна битка, превзета е на бандитите крепостта.

По сателита, командира докладва на своите началници

 в града: - Задачата е приключена успешно, унищожена е вече целта.

Трима ранени и двама убити от наша страна!

А наоколо трупове на бащи, жени и деца.

Тези ”бандити“ се сражаваха мъжки, те воюваха за свобода

и умряха геройски,

защитавайки свойте майки, жени и чеда.

Планината утихна, възцари се пак тишина.

Спряха да бият десетки невинни сърца.

На чия съвест ще тегне този варварски акт?

Толкова хора безцелно да страдат и да умрат.

Болката е в душите на тези смели войници.

Но за пари те изпълняват волята на гнусните политици.

Седнали удобно в свойте меки кресла.

Безбожно, нечестно, прекрояват света.

Безмълвно отрядът се връща, носейки свойте назад,

а зад бойците остават само черни гарвани да кръжат.

Сега е седнал в парка  ветеранът, нежно се радва

на свойте синове, а спомените му го връщат отново

 и отново в злощастното селце.

Сълзи напират под тъмните стъкла на очилата.

И болка пареща отново гърлото му дави.

Ден и нощ пред БОГА се разкайва.

Но стореното не може да забрави.

Уви, такава е съдбата на смелите мъже.

Преминали през Ада на войната, ако не паднат в боя,

със спомените си умират всеки ден.