Балада за синеокото момче - I
Брегът на синята река.
Селцето китно, сред лъките.
Момче куцукащо едва
провира се между върбите.
Загледа ли отсрещен бряг,
тя всеки път му се явява:
покрита с люспи, в ракитак,
една русалка изпълзява.
Премрежило добри очи,
то дълго с нея си говори –
докато мрак я заличи
и тя във здрача се разтвори...
Но синеокото момче
в една спокойна, тиха есен
пое към близкото градче
в рибарска лодка с тъжна песен.
Че то бе чуло за знахар –
сакати тръгвали си прави! –
и бе готово като дар
каквото иска – да остави.
След него синята река
на равнодушна се преструва,
ала русалката една
сълзи не сдържа и тъгува.
Веднъж момчето се яви
без патерици, в утрин синя
и към високите треви
впи поглед в лепкавата тиня.
Уви, не виждаше се там
русалка с люспи златопери.
Навярно друг с едно "Сезам"
към нея ключа бе намерил...
Тече си синята река,
ветрецът мислите отвява.
Момчето имаше крака,
но беше чувствата продало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
