8.05.2012 г., 6:58 ч.  

Балада за синеокото момче - I 

  Поезия » Оди и поеми
693 0 2

 

Брегът на синята река.

Селцето китно, сред лъките.

Момче куцукащо едва

провира се между върбите.

 

Загледа ли отсрещен бряг,

тя всеки път му се явява:

покрита с люспи, в ракитак,

една русалка изпълзява.

 

Премрежило добри очи,

то дълго с нея си говори –

докато мрак я заличи

и тя във здрача се разтвори...

 

Но синеокото момче

в една спокойна, тиха есен

пое към близкото градче

в рибарска лодка с тъжна песен.

 

Че то бе чуло за знахар –

сакати тръгвали си прави! –

и бе готово като дар

каквото иска – да остави.

 

След него синята река

на равнодушна се преструва,

ала русалката една

сълзи не сдържа и тъгува.

 

Веднъж момчето се яви

без патерици, в утрин синя

и към високите треви

впи поглед в лепкавата тиня.

 

Уви, не виждаше се там

русалка с люспи златопери.

Навярно друг с едно "Сезам"

към нея ключа бе намерил...

 

Тече си синята река,

ветрецът мислите отвява.

Момчето имаше крака,

но беше чувствата продало.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??