Балада за синеокото момче - I
Брегът на синята река.
Селцето китно, сред лъките.
Момче куцукащо едва
провира се между върбите.
Загледа ли отсрещен бряг,
тя всеки път му се явява:
покрита с люспи, в ракитак,
една русалка изпълзява.
Премрежило добри очи,
то дълго с нея си говори –
докато мрак я заличи
и тя във здрача се разтвори...
Но синеокото момче
в една спокойна, тиха есен
пое към близкото градче
в рибарска лодка с тъжна песен.
Че то бе чуло за знахар –
сакати тръгвали си прави! –
и бе готово като дар
каквото иска – да остави.
След него синята река
на равнодушна се преструва,
ала русалката една
сълзи не сдържа и тъгува.
Веднъж момчето се яви
без патерици, в утрин синя
и към високите треви
впи поглед в лепкавата тиня.
Уви, не виждаше се там
русалка с люспи златопери.
Навярно друг с едно "Сезам"
към нея ключа бе намерил...
Тече си синята река,
ветрецът мислите отвява.
Момчето имаше крака,
но беше чувствата продало.
© Иван Христов All rights reserved.
