rudin (Иван Христов)
865 1445
12.05.2012 г., 21:32 ч.  

Балада за синеокото момче - III 

  Поезия » Оди и поеми
704 0 6

 

 

Брегът на синята река.

Селцето китно, сред лъките.

Момче без чувства и с крила

ненужни – сляпо бе с очите.

 

Изострило бе своя слух –

тревите сеща как растяха -

и с много труд, талант и дух

тешеше с песните селяка.

 

Засвири – славеят немей

и глъхнат бързите копита.

То за великия Орфей  

накрая всекиго разпитва.

 

Но има приказка една,

че който чуе глас Орфеев,

изгубва своя и така

остава в плен на горски Феи.

 

Духът му толкова желал

наслада в ритъм стародавен,

че вече нямал страх и жал

кой път съдбата му ще хване.

 

С едно момченце за ръка

те тръгнали в пътеки кози

да стигнат тъмната гора

и кажат трижди: „Бог помози”.

 

В неземна, синя светлина

и подир думите вълшебни,

дочули глас от висина –

Орфеевата песен древна...

 

Дошли и Феите... И тук

на приказката идва края.

Забрава чака всеки друг –

момчето в синьото остава...

 

Там ек в скалистия масив

задълго с хищниците спори.

То чува нежния мотив,

но няма глас да го повтори.

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??