12.10.2007 г., 10:38

Балада за златната рибка

1.2K 0 10
Златна рибке, искаш да доплуваш
до самотния ми тъжен бряг.
Но кажи ми как ще съществуваш -
въздухът е твой извечен враг.

Водният простор е твоят пристан -
там си мъдра и любяща ти.
Златна рибке, само да поискам
и брегът ми ще се потопи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много философски стих!
  • Много хубав стих!!!!
    ПОздрав и прегръдка!!!
  • Хубаво си го казала ,Вилдан Сефер-
    Водният простор е твоят пристан...
    Тома само се шегува.
    Приказен е стихът ти, не се притеснявай.
    И точно на място.Отново с обич.
  • понеже днес само тъпотии пиша, не се сърди но:
    Водният простор е твоят пристан -
    ми звучи като:
    Релсите са твоето депо, шосетата са твоя гараж и въздуха е твоето летище...
    иначе нежничко
  • Поздрав за теб, Вилдан!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...