12.10.2007 г., 10:38

Балада за златната рибка

1.2K 0 10
Златна рибке, искаш да доплуваш
до самотния ми тъжен бряг.
Но кажи ми как ще съществуваш -
въздухът е твой извечен враг.

Водният простор е твоят пристан -
там си мъдра и любяща ти.
Златна рибке, само да поискам
и брегът ми ще се потопи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много философски стих!
  • Много хубав стих!!!!
    ПОздрав и прегръдка!!!
  • Хубаво си го казала ,Вилдан Сефер-
    Водният простор е твоят пристан...
    Тома само се шегува.
    Приказен е стихът ти, не се притеснявай.
    И точно на място.Отново с обич.
  • понеже днес само тъпотии пиша, не се сърди но:
    Водният простор е твоят пристан -
    ми звучи като:
    Релсите са твоето депо, шосетата са твоя гараж и въздуха е твоето летище...
    иначе нежничко
  • Поздрав за теб, Вилдан!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...