Oct 12, 2007, 10:38 AM

Балада за златната рибка

  Poetry
1.2K 0 10
Златна рибке, искаш да доплуваш
до самотния ми тъжен бряг.
Но кажи ми как ще съществуваш -
въздухът е твой извечен враг.

Водният простор е твоят пристан -
там си мъдра и любяща ти.
Златна рибке, само да поискам
и брегът ми ще се потопи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много философски стих!
  • Много хубав стих!!!!
    ПОздрав и прегръдка!!!
  • Хубаво си го казала ,Вилдан Сефер-
    Водният простор е твоят пристан...
    Тома само се шегува.
    Приказен е стихът ти, не се притеснявай.
    И точно на място.Отново с обич.
  • понеже днес само тъпотии пиша, не се сърди но:
    Водният простор е твоят пристан -
    ми звучи като:
    Релсите са твоето депо, шосетата са твоя гараж и въздуха е твоето летище...
    иначе нежничко
  • Поздрав за теб, Вилдан!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...