Балада за златната рибка
до самотния ми тъжен бряг.
Но кажи ми как ще съществуваш -
въздухът е твой извечен враг.
Водният простор е твоят пристан -
там си мъдра и любяща ти.
Златна рибке, само да поискам
и брегът ми ще се потопи...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
