Стъпваш тихо с нежност и тъга,
малка балерина във кутия...
Въртиш се в кръг, а музиката плаха
посочва ти къде отиваш.
Мелодията те разплаква бавно,
малкият спектакъл свършва без това,
зависиш от пружинков механизъм,
събран под сцената с тъга.
Под ключ живееш, тънки са стените,
кутията е толкова красива!
Радваш с танца си на хората очите,
разплакваш ги и ги разсмиваш. ...