Стъпваш тихо с нежност и тъга,

малка балерина във кутия...

Въртиш се в кръг, а музиката плаха

посочва ти къде отиваш.

Мелодията те разплаква бавно,

малкият спектакъл свършва без това,

зависиш от пружинков механизъм,

събран под сцената с тъга.

Под ключ живееш, тънки са стените,

кутията е толкова красива!

Радваш с танца си на хората очите,

разплакваш ги и ги разсмиваш.

И всеки иска танца ти да види!

Капакът се отваря и излизаш ти.

Мелодията бавно, тихо свири...

А куклата танцува без мечти.

Малка си, самотна и бездушна.

Създадена си за това,  да бъдеш подарена.

Не знаеш как във спомена красиш...

С любимия човек, със танца си във времето!