Балканът е гневен

Изправи Балканът гордо глава,
изтърси снагата си стара,
изтръгна скалите и пусна гнева,
събрал се в гръдта му корава.

Захвърли реката в бурно море,
с грохот проби небесата
и Господ поиска да разбере,
какво разгневи му душата?

- Тук са мъжете, онези мъже,
които със кръв ме заляха,
телата ми дето покрива мъха,
които усмихнати мряха!

- Тук са незнайни, в моята пръст,
спят и сънуват СВОБО'ДА!
Нямат си гроб, нямат и кръст,
само звезди в небосвода!

Тука на стареца в твърдата гръд,
нека да спят непробудно,
докато има Балкан, има рът,
гордост у вас да събуди!