Аз съм балон, но, вместо с хелий,
съм пълен с хиляди мечти.
Издигам се към облаците бели,
там, дето слънцето блести.

На бледото ми алено лице
дете е нарисувало усмивка;
аз имам форма на сърце,
в което радостта не стихва.

И някак бавно и безбрежно
изкачвам таз безкрайна синева
и галят ме със свойта нежност
коси сребристи лунна светлина.

О, само миг, ще я докосна,
аз ще достигна края на света!
Ще се прегърнеме победоносно,
със нея ще се слея във нощта.

Мечтите ми ще са реалност,
ще съм единствен, като никой друг
и ще забравя що е то "брутално",
ще съм щастлив и също... Пук!

Какво се случи - сърце пробито.
Но как така - намушка ме луната!
О, аз умирам - мечти разбити
посипаха се право към земята...

На полумесеца на острието
сега нанизан е червен балон.
Но тихите му стонове в небето
са музика от лирата на Аполон.