Банални строфи
Любовта е мълчано и дълго отсъствие.
За сълзата по мъжките скули - причина.
Любовта е на Ева по нежните пръсти
и в узрели далече от Рая смокини.
Любовта носи скъсани стари чорапи
и нерядко си пие кафето самичка.
Тя те близва с език и те гали със лапи,
като буца засяда в последната сричка.
Любовта е момиче, жена и старица
и събира в очите ти старата слава.
Безпогрешно говори на всички езици,
ала никога с тебе до край не остава...
Любовта е по ранг и по чин доброволец,
разчертава деня на слънца и усмивки
и когато заспиш на отворен прозорец,
те завива с най-топлите, бели завивки.
Любовта от окото на врана наднича.
Храни в парка врабчетата с хлебна коричка,
но защо ли, когато до болка обичам,
като буца засяда в последната сричка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
