argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
19.07.2014 г., 18:47 ч.

Банални строфи 

  Поезия
816 1 18

Любовта е мълчано и дълго отсъствие.
За сълзата по мъжките скули - причина.
Любовта е на Ева по нежните пръсти
и в узрели далече от Рая смокини.

 

Любовта носи скъсани стари чорапи
и нерядко си пие кафето самичка.
Тя те близва с език и те гали със лапи,
като буца засяда в последната сричка.

 

Любовта е момиче, жена и старица
и събира в очите ти старата слава.
Безпогрешно говори на всички езици,
ала никога с тебе до край не остава...

 

Любовта е по ранг и по чин доброволец,
разчертава деня на слънца и усмивки
и когато заспиш на отворен прозорец,
те завива с най-топлите, бели завивки.

 

Любовта от окото на врана наднича.
Храни в парка врабчетата с хлебна коричка,
но защо ли, когато до болка обичам,
като буца засяда в последната сричка...



© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??