Банално по женски
Днес няма да грачат врани в стиха ми.
И няма да стрелям по приказки.
Няма да има въпросно цунами,
риторика, Библии... Никакви.
Днес плюя на всичката ударна образност,
на цялото буквено тичане.
Днес ще съм Аз. Нагло и показно.
Защото те обичам.
Обичам те простичко. В няколко срички
и чаша студено кафе.
Обичам те с овча любов. Както всички
обичат. До степен на пре-.
Обичам те древно. Със всички жени,
обичали някога мъж.
Със скални рисунки и пещери.
Със клади. С молитви за дъжд.
Обичам те жертвено. Ножно. Пронизващо.
Безбожно и Свято. Безименно.
Знаеш - аз имам няколко ризи.
И всички са твои. Завинаги.
И няма да стрелям по приказки.
Няма да има въпросно цунами,
риторика, Библии... Никакви.
Днес плюя на всичката ударна образност,
на цялото буквено тичане.
Днес ще съм Аз. Нагло и показно.
Защото те обичам.
Обичам те простичко. В няколко срички
и чаша студено кафе.
Обичам те с овча любов. Както всички
обичат. До степен на пре-.
Обичам те древно. Със всички жени,
обичали някога мъж.
Със скални рисунки и пещери.
Със клади. С молитви за дъжд.
Обичам те жертвено. Ножно. Пронизващо.
Безбожно и Свято. Безименно.
Знаеш - аз имам няколко ризи.
И всички са твои. Завинаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
