Баницата на Всемира
БАНИЦАТА НА ВСЕМИРА
... когато пукна в самота,
изписал три гори хартия,
от покривите на света
из сънищата ви ще вия,
един проскубан единак,
така и не подвил опашка,
и все така немил-недраг,
из римичките ще се лашкам,
ще бъда тъжен аргонавт,
излязъл си от НЛО-то –
на „Лафка”-та връз някой рафт
да тръкне фиша си от тото,
комични, толкова добри
и толкова красиво светли! –
нима за три торби пари
вървим по цели километри?
пътиках в глетчери чакъл –
крушенец, спрял на Атлантида,
защо изобщо бях дошъл,
защо изобщо ще си ида? –
и – ако някой ден умра,
на масата турете бира!...
Бях малка сребърна пара
във баницата на Всемира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
