Баницата на Всемира
БАНИЦАТА НА ВСЕМИРА
... когато пукна в самота,
изписал три гори хартия,
от покривите на света
из сънищата ви ще вия,
един проскубан единак,
така и не подвил опашка,
и все така немил-недраг,
из римичките ще се лашкам,
ще бъда тъжен аргонавт,
излязъл си от НЛО-то –
на „Лафка”-та връз някой рафт
да тръкне фиша си от тото,
комични, толкова добри
и толкова красиво светли! –
нима за три торби пари
вървим по цели километри?
пътиках в глетчери чакъл –
крушенец, спрял на Атлантида,
защо изобщо бях дошъл,
защо изобщо ще си ида? –
и – ако някой ден умра,
на масата турете бира!...
Бях малка сребърна пара
във баницата на Всемира.
© Валери Станков All rights reserved.
