Не, не, не, не...
Ти миришеш на пот и надежда
и когато ми даваш розата.
(Първо счупих дългото зелено стебло
и го хвърлих край пътя,
след това късах листчетата едно по едно
и ги изгарях с кибрит.)
Виждам твоята странна увереност,
че хората са това, което са
и че накрая на приказката
всичко ще е наред.
(Аз съм маска, не виждаш ли?) ...