7.05.2007 г., 10:22

Бариерата

646 0 1

БАРИЕРАТА

Оттатък бариерата отново пътя -
в избраната от нас посока продължава.
А ние сме отсам и с погледите мътни
се взираме за влака, който закъснява.

А ние сме сега като плувци на сухо.
И трябва да си гущер, за да не разбереш:
че всички риби по рождение са глухи,
а въздухът за тях е непосилна тежест.


Но щом стоиш безпомощен и се озърташ
като крадеца, от постъпката си стреснат,
смутената пристойност може да ти върне
заложените чувства, проиграни лесно.


Но не и тази бариера, от която
те гледа безразличието и преживя
спаружения въздух на горчиво лято,
а ти пред нея в собствената пот завираш.

И както стича се вода от теб, не трябва
да чакаш от дървото сълзи да зарони.
Или пещта, където трудно диша хляба,
да храни към тестото чувства благородни.


Оттатък - пътят може да не знае нищо,
а ти да си изминал хребета му вече.                  
Пред бързащата мисъл просто е излишно -
да спускат бариери, даже от човечност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • смутената пристойност може да ти върне
    заложените чувства, проиграни лесно...

    Замислящи са думите ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....