Fuskov
53 249
4.03.2021 г., 15:16 ч.

Баш – татко 

  Поезия » Хумористична
517 0 10

Що за мода, що за нрави,

мойто гадже ме остави …

„Днеска …“ вика „… е прието

да родя сама детето.

Ти ще му отвориш сметка,

та след трета петилетка

да си купи и кола …“

„Чакай скъпа, как така?

Мязам ли на будала?

А достойнството на мъж?“

„Него ти си го задръж.

Заприличал си на хъш.

Все се чудех, … ама хайде

нека да ти го родя,

пък ти кажи благодаря, бе!“

„Да ми го родиш? Благодаря бе?

Ама няма да се примиря.

Значи ти го раждаш – аз го гледам …

Ами ако бяха седем?“

„Седем, седем – стига суетня

подпиши да го родя …“

„Ами ако не подпиша?“

„Край отрочето артиса!“

„Ооо, ти ме рекетираш

и пред нищо се не спираш?

Слушай кукло – без аборт,

че работя на акорд,

ще те хвана ей, сега

и ще хвръкнеш през глава

през отворения джам –

после сам ще се предам!“

„Мухльо, за ква` ме имаш ти?

Бодигард ела го спри!“

Чак след седмия юмрук,

викнах: „Дайте да подпиша тук!

Господ, Здраве да даде

и на малкото хлапе …“

 

Точка … следва послепис:

 

„Всъщност родиха се близнета,

цели четири парчета …

Аз се юрнах – няма как,

в работа до късен мрак,

за да карат те чадата мили

на шестнайсет – хубави автомобили!“

Ала знайте най ми е мерак,

да взема да им взема влак.

Да пътуват дълго, надалече

и когато мен ме няма вече …

Благодарности не ща,

щот` съм истински баща …“

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??