Баш – татко
Що за мода, що за нрави,
мойто гадже ме остави …
„Днеска …“ вика „… е прието
да родя сама детето.
Ти ще му отвориш сметка,
та след трета петилетка
да си купи и кола …“
„Чакай скъпа, как така?
Мязам ли на будала?
А достойнството на мъж?“
„Него ти си го задръж.
Заприличал си на хъш.
Все се чудех, … ама хайде
нека да ти го родя,
пък ти кажи благодаря, бе!“
„Да ми го родиш? Благодаря бе?
Ама няма да се примиря.
Значи ти го раждаш – аз го гледам …
Ами ако бяха седем?“
„Седем, седем – стига суетня
подпиши да го родя …“
„Ами ако не подпиша?“
„Край отрочето артиса!“
„Ооо, ти ме рекетираш
и пред нищо се не спираш?
Слушай кукло – без аборт,
че работя на акорд,
ще те хвана ей, сега
и ще хвръкнеш през глава
през отворения джам –
после сам ще се предам!“
„Мухльо, за ква` ме имаш ти?
Бодигард ела го спри!“
Чак след седмия юмрук,
викнах: „Дайте да подпиша тук!
Господ, Здраве да даде
и на малкото хлапе …“
Точка … следва послепис:
„Всъщност родиха се близнета,
цели четири парчета …
Аз се юрнах – няма как,
в работа до късен мрак,
за да карат те чадата мили
на шестнайсет – хубави автомобили!“
Ала знайте най ми е мерак,
да взема да им взема влак.
Да пътуват дълго, надалече
и когато мен ме няма вече …
Благодарности не ща,
щот` съм истински баща …“
