усмивчицата (Силвия Спасова)
38 96
25.11.2006 г., 11:25 ч.  

Баща 

  Поезия
1229 0 7


                                                            /в памет на И.Г.М./
Красиво е навън, но някак празно,
макар че бродят множество коли,
пресичат пътищата прашни
и изживяват своите съдби.
Пътуват те, макар и на червено
и смесват се с хорската тълпа,
пътуват в бездънните си сфери,
на казани и сторени слова.
Водачите им, силно изморени,
отново бързат, отпуснали бедра,
с надежда миг по-скоро да отпуснат
сломените си сетива.
Те бързат, за да отпочинат,
защото утрешния ден ще ги изтощи,
отпускат уморените си крайници
до човека, който с тях живота си дели.
Така заспива тя със мъка,
притихнала в празното легло,
защото днес завинаги изпраща
другарчето в тепърва празните й дни.
Останала е тя сама навеки,
в живота сив да моли за любов,
живот по празни, изпотъпкани пътеки,
живот без милост - капчица любов.
Една стена в момента я разделя
от нейните разплакани деца,
деца,които никога отново
не ще да кажат думата ''баща"!
Заспива тя в своето празно ложе,
заспива цялата притихнала земя,
а часове по-рано вчера заспа на веки,
човека с титлата "баща".
Заспал бе той в студената земя,
напусна той земята  вчера
и може би е там, където,
покой и мир,обвиват му сърцето.
Навярно приживе се бе помолил
за още мъничко живот,
но писано бе толкоз млад да отпътува,
за там, отдето връщане не съществува.
И тъй, и ние някой ден ще  легнем
до него в рохкавата пръст,
и писаното пак ще се повтори -
"пръста отново се превръща в пръст"!

© Силвия Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??