Баща и син - по телефона
Синът от Италия:
- Чао, Тате! Come sta?
Страшно трудно ми е тука.
Аз не съм студент сега.
Спрях с проклетата наука.
Ще си идвам аз у нас.
Утре тръгвам от Болоня.
С много хубава кола -
с яко фиатче двеста коня.
Аз на теб ти нося пет
жълти потници от Прада.
Със едно кило кафе -
Сегафредо - за награда!
Взех и грапа - еликсир,
и китайски скъп будилник,
и магнитче - сувенир!
В нас за пълния хладилник.
Петък, чакай с хляб и сол,
следобяда ще се върна.
Идвам бос, и малко гол.
От сърце ще те прегърна!
Водя с мен една жена.
Ще я взимам за съпруга!
Тя е с четири деца.
Моя гордост и заслуга!
Аз... в Италия разбрах,
че не правя точни сметки.
Твоят влог го проиграх
в Монте Карло, на рулетки.
Без пари, аз дълго спях
в гнила, дървена гондола.
Там - в очи се запознах
с мойта мацка от Ангола!
Тя е грозна, но добра.
И е славен хиропрактор!
Пие много през деня,
нощем бачка като трактор!
Идвам с четири деца.
Те са набори - на батко.
Като въглища блестят!
Топ сладурчета - на татко!
Бащата се усеща навреме:
- Сине! Сине! Ангел мой!
Тръгвай сине от Болоня.
Че съвсем не съм във строй,
много болести ме гонят!
Аз не пия днес кафе.
И от дни съм - безимотен.
Със акъла май съм зле!
Адски много съм самотен!
Твоят сувенир - магнит,
във хладилника ще сложа.
Че е празен тоз бандит,
но... не ща да те тревожа!
Ти... ела си бързо в нас,
с африканката... с децата!
Но не давай много газ
с тези - двеста киловата.
Тук, жена ти, ще е хит,
ще ми стане масажистка.
Че ме мъчи лош артрит,
чак гърдите ми притиска!
Ти... от там ми донеси
памперси със двойно дъно.
Че изпускам се в зори,
недовиждам аз на тъмно.
Внуци, щом си имам аз,
ще ги стискам за ръчичка!
Под беседката до нас,
в инвалидната количка.
Ще се грижите за мен!
Ще оправяш мои сметки.
Батко ти, е задомен
с две крадливи мажоретки.
Синът:
- Чакай, Тате! Аз реших!
Ще остана на Ботуша!
Малко сметката сгреших,
глупости, недей да слушаш.
Тук ще бачкам - всеки ден.
Малко евро да натрупам.
И за твоя Ден Рожден,
много памперси ще купя!
Ще ги сложа в здрав кашон,
по Еконт ще ти ги пратя!
В бащиния, роден дом,
да те радвам - на кревата!
Бащата:
- Браво, сине! Пак си прав!
Остани си във чужбина!
С памперсите ще съм здрав!
Сто години... до Амина!
Юри
Йовев
Април
2021 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, всички деца я харесват. Поздрави внучката! 😊
-
Благодаря ти, Пламене! Блу, е страхотна! Тази година ако тя има желание, ще направим още една. 😊 Предполагам, че вече си я получил от нея. ако не, само кажи, ще ти я изпратя! 😊👍
-
😀 jonnnn (Пламен)!
-
Ели! 😊😀😀
-
Напълно родна картинка!
-
Краси, Доче, благодаря ви! Усмихната пролетна седмица ви желая! 😊😊😊
-
Да. Опитът си казва думата.
По- старият е по- голям зевзек.
И неизменно ролята на хумора
превърнала маймуната в човек.
-
Ася! Усмихваш ме! 😀🌷
-
Дени! 😢😢😢
В кой град ще ти идваме с Ирка на гости в Италия? 😀 -
Не е смешно.. Не е!
Хареса ми! -
Благодаря, Наташа! Приятно ми е! 😊🌷
-
Страхотно, Юри! Поздравления!
-
Георги, Скити! 😀😀😀
-
Роси, Валя, Стойчо, има такива деца, но има и такива родители! 😀😀😀
Роси, предполагам защо ти е тъжно, усмихни се! 😀 -
"Свят,като цвят"!🤣
-
Баба,пардонте, тате знае две и двеста
-
Мъдър баща бил този, който познавал сина си. Харесва ми, Юри, но ми е и малко тъжно! А ти си талант!
-
Ирка, кво да ти кажа - събирам нон стоп впечатления. Такива примери има много. Някои хора харчат луди пари да изучат децата си, а накрая... африканчета! 😀🌷🌷🌷😘
-
Ама много ги умееш нещата!😘
-
Деа, пращай от чужбина повече евро, не само памперси! 😀😀🌷
-
От къде ти хрумват все такива
Сетих се за фразата: "Тревожи се, следва писмо" -
Таня. Иржи, Зиги, вчера един приятел половин час ми се оплаква, че синът му, две години хорчил пори из Европа, уж да учи, а накрая се прибрал в България и пак му виснал на гърба да го храни. Това е! Благодари ви! 😀😀😀
-
Много хубав стих, хареса ми и на мен! Представям си синът как размахва ръце по италиански маниер! 🙂😉
-
Това е шедьовъра ти, Юри!! Бездънен е твоят извор за произведения! Само сега ще отворя да прочета какво е хиропрактор, да не се излагам, че не зная....Интересна форма си дал на стиха си, като диалог, но и винаги много обща култура показваш....Аплодисменти!
-
Африканка, дечица, емоции...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
