Баща ми си отива
БАЩА МИ СИ ОТИВА
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят,
пет късички лета преди стоте
ще полети над мене като птичка,
и в този миг прилича на дете
със тръгнала по скулата сълзичка,
подир лъжичка портокалов сок
той вече ни приема, ни предава –
сигналите му чува само Бог
и, май, че вече никой друг тъдява,
докосва ме с омекнала ръка,
и пръстите му челото ми парят,
край Лета – най-великата река! –
със лодката си чака го лодкарят,
и – уж е тук, а вече е на път,
и окъсява времето му кратко...
Дано да стигна някой ден отвъд
по праведния път на моя татко.
17 юний 2018 г.
гр. Варна, 8, 20 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
