БАЩА МИ СИ ОТИВА
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят,
пет късички лета преди стоте
ще полети над мене като птичка,
и в този миг прилича на дете
със тръгнала по скулата сълзичка,
подир лъжичка портокалов сок
той вече ни приема, ни предава –
сигналите му чува само Бог ...