Баща ми си отива
БАЩА МИ СИ ОТИВА
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят,
пет късички лета преди стоте
ще полети над мене като птичка,
и в този миг прилича на дете
със тръгнала по скулата сълзичка,
подир лъжичка портокалов сок
той вече ни приема, ни предава –
сигналите му чува само Бог
и, май, че вече никой друг тъдява,
докосва ме с омекнала ръка,
и пръстите му челото ми парят,
край Лета – най-великата река! –
със лодката си чака го лодкарят,
и – уж е тук, а вече е на път,
и окъсява времето му кратко...
Дано да стигна някой ден отвъд
по праведния път на моя татко.
17 юний 2018 г.
гр. Варна, 8, 20 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
